The Treasure of Rogozen
Рогозенското съкровище се състои от 165 сребърни съда, 31 от които с позлата – 108 фиали, 54 кани и 3 чаши-котиле, скифос и гобеле. До откриването му в тракийските земи са известни само 50 фиали и 18 кани. Съкровището е направено от висококачествено сребро и има общо тегло 20 кг, дело на добре обзаведени златарски ателиета.
Може да се предположи, че тази висококачествена колекция е била притежание на трибалски владетели (царски род). Предметите са били събирани в продължение на няколко поколения от края на V в.пр.Хр. до последната четвърт на IV в. пр.Хр. Тяхната пищност и великолепие напълно отговаря на стремежите на древната тракийска аристокрация да показва силата си и респектират чрез богатство, блясък и разкош.
Анализът на съкровището показва, че по-голяма част от съдовете са произведени в ателиетата северно от Хемус. Останалите са дарени на местните владетели от одриските царе Котис, Керсеблепт и Саток – т.н. „Одриски дял“, или са заграбени по време на нашествие на трибалите – „Абдерска плячка“.
Каните от съкровището наброяват 54. Забележителни с пищната си украса и фина техника на изработка, те впечатляват с многообразието на орнаментиката – срещат се геометрични мотиви (канелюри, овули, кръгове), растителни орнаменти (розети, палмети, жълъди, лотоси, бръшлянови клонки), животински глави, човешки лица със сложна композиция, представляващи митологични сюжети и животни (крилати коне, грифони и хипокампи). Новооткритото съкровище разбулва загадката за Великата богиня и ни показва нейния домашен образ в една неизвестна досега иконография. Сцените на каните са или гръцки, или тракийски митологически: лов на глиган, кошута, нападната от лъв, Бендида в две колесници от четири летящи коня (квадриги) и т.н. Редица сцени и сюжети ни загатват и за култа към едно второ голямо божество, известно по-късно като Тракийския Бог-конник.
Фиалите са 108 на брой. Думата „фиала“ е старогръцка и означава по-ниска, или по-висока плоска чаша, която има в средата на дъното пъп, наречен умбо. Фиалите били използвани при гърците, персите, траките, скитите и римляните.
Рогозенското съкровище е укрито в земята през втората половина на IV в. пр.Хр. – период на поредица военни походи и нашествия в земите на траките, които довеждат до лична и обществена несигурност. Вероятно по време на бягство при някое от македонските нашествия собственикът на съкровището е разделил сребърните съдове на два дяла в торби от нетраен материал, заравяйки ги в земята, в близост една до друга.
Така той извършва обред за предоставяне даровете на Земята. Предадени на нея, даровете осигуряват на владетеля един преход към отвъдното, или към нов, царски мандат.
The Treasure of Rogozen consists of 165 silver vessels, 31 of which with gilding – 108 phials, 54 jugs, and 3 cups – bowls (cup without a handle), skiphos (wine cups used at symposiums and banquets in ancient Rome and Greece, typically with straight sides that taper down to a slightly narrower base with two handles), and goblet cups (a bowl-shaped drinking vessel without handles). Until its discovery, only 50 phials and 18 jugs were known in the Thracian lands. The treasure is made of high quality silver and its total weight is 20 kg, the work of well-furnished goldsmiths workshops.
It can be assumed that this high-quality collection was owned by rulers (royal family) of the Tribali tribe. The objects have been collected for several generations since the end of the 5th century BC until the last quarter of the 4th century BC. Their splendour and magnificence fully meet the aspirations of the ancient Thracian aristocracy to show off their power and to inspire respect through wealth, sumptuousness and luxury.
The analysis of the treasure shows that most of the vessels were made in the workshops north of Hemus. The rest were donated to the local rulers by the Odrysian kings Kotis, Kerseblept and Satok – the so called “Odrysian part”, or were seized during the invasion of the Tribali tribe – “Abder loot” (loot that was grabbed from Abdera, a Greek colony at the Aegean seaside).
The jugs in the treasure number 54. Remarkable for their lavish decoration and fine workmanship, they impress with the variety of ornamentation – there are geometric motifs (cannelures – grooves running lengthwise on the surface of a cylinder, column, etc., ovules, circles), plant ornaments (rosettes, palmettes, acorns, lotuses, ivy twigs), animal heads, human faces with a complex composition representing mythological plots and animals (winged horses, griffins and hippocampi – the so called sea-horses). The newly discovered treasure reveals the mystery of the Great Goddess and shows us her home image in a hitherto unknown iconography. The scenes of the jugs depict either Greek or Thracian mythology: wild boar hunting, roe attacked by a lion, Bendis in two chariots with four flying horses (quadriga), etc. A number of scenes and plots also imply the cult of a second great deity, later known as the Thracian God-horseman.
The phials are 108 in number. The word “phial” is ancient Greek and means a lower or higher flat cup that has a navel in the middle of the bottom, called an umbo (or boss). Phials were used by the Greeks, Persians, Thracians, Scythes, and Romans.
The Rogozen treasure was hidden in the ground in the second half of the 4th century BC – a period of a series of military campaigns and invasions in the lands of the Thracians, which led to personal and public insecurity. Probably in an escape during one of the Macedonian invasions, the owner of the treasure divided the silver vessels into two parts in bags made of perishable material, burying them in the ground, close to each other.
Thus, he performed the rite of bestowing the gifts to the Earth. Once bestowed to the Earth, the gifts provided the ruler with a transition to the afterlife, or to a new, royal power.