Nikola Voyvodov
Никола Войводов е роден във Враца през 1842 г. Учи в родния си град, след което продължава образованието си във френския католически колеж в Бебек, Цариград. Там остава до 1860 г., като усвоява английски, френски, италиански, турски и гръцки език. Сътрудничи в някои български периодични списания и вестници. След завършването си се връща във Враца, но не става учител, както му предлагат врачанските първенци, а се отдава на семейния занаят – бубарство.
През 1867 г., заедно със своя съратник и приятел Цвятко Павлович, Никола Войводов организира чета, която да навлезе с параход по р. Дунав в Българско и да вдигне въстание. Двамата водачи, обаче, влизат в битка с турската полиция на пристанището в Русчук (Русе) и намират смъртта си. Двайсет години по-късно друг български революционер – Христо Ботев, повтаря примера на Никола Войводов, преминавайки Дунава с параход, преди да се отправи на героичния си път към Врачанския Балкан.
Nikola Voyvodov est né à Vratza en 1842. Après avoir fini son éducation dans sa ville natale, il continue se cultivеr dans le lycée catholique français à Bebek, Tzarigrad. C’est là où il apprend l’anglais, le français, l’italien, le turque et le grec, en même temps il collabore certains journaux et magazins bulgares. Après son retour à Vratza, il commence à s’occuper de l’industrie de la soie.
En 1867 Nikola Voyvodov organize un groupe de révolutionnaires, qui doivent passer le Danube par un bateau à vapeur. Une fois débarqués aux territoires bulgares, Voyvodov et son ami – le serbien Tzvetko Pavlovitch, sont arrêtés et brutallement tués sur le port de Roustchouk. Une vingtaine d’années plus tard un autre révolutionnaire bulgare – Christo Botev, répette l’act héroïque de Voyvodov, en franchissant de nouveau la frontière de Danube par un bateau à vapeur, avant de commencer sa marche vers le Balkan.
Nikola Voyvodov was born in Vratsa in 1842. He studied in his hometown and after that he continued his education in the French Catholic collage in Bevek, Istanbul where he continued living until 1860. He acquired knowledge in English, French, Italian, Turkish and Greek. He collaborated in some Bulgarian periodical magazines and newspapers. After his graduation he came back to Vratsa. He didn’t become a teacher as he was offered but instead he was devoted to sericulture.
In 1867, together with his friend Tsvyatko Pavlovich, Nikola Voyvodov organized a detachment to enter Bulgaria by steamer on the Danube River and to raise an uprising. However, the two leaders got into a fight with the Turkish police at the port of Ruschuk (Ruse) and died. Twenty years later, another Bulgarian revolutionary, Hristo Botev, repeated the example of Nikola Voyvodov, crossing the Danube by steamer, before setting out on his heroic journey to the Vratsa Balkans.