АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ВРАЧАНСКА ОБЛАСТ
Най-ранните откъслечни сведения за археологическите паметници на територията на областта дава граф Луиджи Марсили в средата на XIX в. По-обстойни са проучванията на Феликс Каниц през втората половина на XIX в. Той посочва конкретно археологическите обекти при Люти брод, Вратцата и средновековната крепост Камъка при град Оряхово. Същински археологически изследвания в самия край на XIX в. прави Карел Шкорпил. Той документира плановете на пет крепости от Дунавския лимес, намиращи се на територията на областта. Това са Региана при гр. Козлодуй, Августа при с. Хърлец, Вариана при с. Лесковец, Педониана при с. Остров и Валериана при с. Долни Вадин.
Първите археологически разкопки са организирани от “археологическата група” към Ученолюбиво дружество “Развитие” на тракийска могила в квартал Медковец през 1926 г. През 30-те и 40-те години на XX век са проведени проучвания на средновековната църква в местността Коритен град при с. Люти брод и скална църква при Вратцата, където е открит старобългарски надпис с името “Вратица”.
Известният български археолог Васил Миков провежда сондажни проучвания през 1946 г. на къснохалколитно селище в м. Тепето край гр. Криводол. Открита е нова археологическа култура, чието име дава селището.
След създаването на музея като държавна институция през 1953 г. започва провеждането на системни археологически разкопки.
1. Старокаменна епоха.
2. Новокаменна епоха.
3. Каменно-медна епоха.
4. Тракийски период (бронзова и желязна епохи).
5. Римски и византийски периоди.
6. Българско средновековие.