КЪЩА-МУЗЕЙ „ИВАН ЗАМБИН“
Иван Замбин (1775 г., Враца – октомври 1808 г., Санкт Петербург (Русия) е потомък на знатен врачански род, знае и ползва руски, гръцки, турски и влашки език. Личност необикновена, един от първите български интелектуалци, един от най-културните хора на своето време! От запазената кореспонденция на Иван Замбин става ясно, че той ратува за общобалканско освободително движение при близката подкрепа на Русия. В обединените сили на покорените балкански народи и помощта на Русия той вижда залогът за освобождението на своя народ. Иван Замбин и Атанас Некович (родом от Тетевен, но след опожаряването му от кърджалиите се преселва във Враца през 1800 г. и приема града за свое „отечество“) тръгват за Русия през есента на 1804 г. Те минават през Влашко и в Букурещ се срещат с бившия врачански първосвещеник св. Софроний Врачански, както и с живеещи тук българи, и сформират т. нар. „Тайно общество“ – първата българска политическа организация, поставила си за цел да търси пътища и средства за освобождаването на поробена България. Именно Софроний се обръща към министъра на външните работи на Русия, за да потвърди, че Иван Замбин и Атанас Некович „са избрани от всеобщия съвет на нашия род за общонародна полза и толкова трудности понесоха и жертвуваха живота си в опасни случаи, за да намерят средства за спасението на своето отечество“. На 26 февруари 1808 г. Замбин представя в Министерството на външните работи на Русия „верующо писмо“ и „грамоти за общополезни работи“, докладвани лично на руския император. Дипломатическата мисия „Замбин-Некович“ е първият опит да се спечели Русия в полза на българската освободителна кауза. В къщата на Иван Замбин са уредени етнографски експозиции, разкриващи традиционните за Враца поминък и художествени занаяти – лозарство и винарство, златарство, бубарство и копринарство.