БОТЕВА ЗАЛА

Залата е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев, чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание. Героичните действия на Ботевата чета са прелюдия към Руско-турската, освободителна за българския народ, война от 1877-1878 г. Враца е освободена на 9 ноември 1877 г. от отряда на генерал Леонов. След Освобождението Враца става център на традиционните Ботеви тържества. Това са и основните тематични акценти в експозицията. Ботевата чета е сформирана по идея на Гюргевския революционен комитет – инициатор и организатор на Априлското въстание от 1876 г. Начело на четата застава гениалният поет и революционер Христо Ботев. Великата идея за освобождението на поробеното отечество обединява в едно 205 четници от всички краища на България. Преоблечени като градинари, те се качват на австрийския параход „Радецки“ от различни дунавски пристанища в Румъния, отбелязани на специалната карта. На 17 май/29 май 1876 г. между Бекет и Козлодуй се осъществява дръзкият план за завладяването на парахода „Радецки“ и той принудително акостира на Козлодуйския бряг. Това са мигове на напрежение и висок патриотичен жар. Вълнуващата сцена със слизането на четниците и клетвата им на българска земя е отразена в експозицията чрез прекрасната картина на проф. Димитър Гюдженов. Светлинна карта и снимков материал бележат героичния път на четата от Козлодуй до Врачанския балкан – 120 км. Маркирани са ключовите моменти от бойния поход: кратките почивки в местността „Матеев“ геран, край село Хърлец и двете ханчета в село Бутан; неравното и ожесточено сражение на 18 май/30 май 1876 г. при Милин камък, в околностите на село Баница, където четата дава около 30 скъпи жертви, в това число и знаменосецът Никола Христов Симов – Куруто; целодневното напразно очакване през следващия ден в местността Колова (понастоящем Ботева) поляна на подкрепления от Враца, където опитът за въстание е превантивно потушен; кулминацията на героичната епопея – битката във Врачанския балкан, в която на 20 май/1 юни четата дава най-свидната си жертва – войводата Христо Ботев. С героичните си действия участниците в Априлското въстание и Ботевата чета предизвикват обявяването на Руско-турската, освободителна за България, война от 1877-1878 г. В нея участват хиляди български доброволци. Петима от тях, врачаните Григорий Найденов, Коста и Иван Бошнякови, Иванчо Цветков и Мито Анков основават конната сотня към Българското опълчение. За своя героизъм във военните действия над 240 души от Врачанския край са наградени с ордени и медали за храброст. Враца е освободена на 9 ноември 1877 г., когато три хиляди кавалеристи от специалния десен „летящ“ отряд на генерал-майор Николай Степанович Леонов атакуват устремно от две страни и овладяват града. Признателното врачанско население връчва на своя освободител символичния ключ на града. След Освобождението започват да се строят паметници на признателността към делото на Христо Ботев и неговата чета и борците за национално освобождение, а Враца става център на традиционните ежегодни Ботеви тържества. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали на Ботеви четници, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878 г., опълченски ордени, медали и отличителни знаци, оръжия, символичният ключ на Враца, връчен на генерал Леонов в деня на освобождението на града от османско владичество и др.