ЕТНОГРАФСКО-ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС „СВ. СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ”
ЕКСПОЗИЦИЯ В СГРАДАТА НА УЧИЛИЩЕ "ВЪЗНЕСЕНИЕ"
Изградена върху основата на четирите годишни времена като разказ за традиционната народна култура на населението по тези земи, експозицията звучи увлекателно и естествено. Показаните етнографски процеси и явления са тематично организирани, подредени и разгърнати по сезонни цикли. Водеща нишка в хода на изложението на експозицията е народният календар, чието начало традицията ни отбелязва със зимата. В раздела за този сезон в експозиционния пояс е съсредоточено всичко, което го характеризира – от традиционното зимно облекло и характерните оръдия на труда, свързани главно с упражняваните по това време домашни занаяти (обработка на коноп, вълна, памук, плетачество и шивачество, тъкачество и везбена орнаментика) до най-значимите народни празници в зимния календарен цикъл – Коледа, Нова година (Васильовден), новогодишното моминско ладуване. В раздела „Пролет” са обединени характерната за сезона трудова практика на местното население, свързана с обработката на земята – пролетната оран и сеитба, и успоредно с тях – богатото многообразие на пролетните празници и обичаи по тези земи: първомартенско окичване с мартеници, лазаруване и кумичане, великденска и гергьовденска обредност. Трудовото ежедневие, свързано с прибирането на реколтата – жътвата и вършитбата, както и всички онези онаследени от предхристиянската епоха и адресирани главно през летния сезонен цикъл обреди за осигуряване на дъжд и увеличаване или обезпечаване на плодородието като „Рязане Богова брада на нивата” при дожънване, обредите за дъжд и против дъжд – „Пеперуда”, и „Герман”, са намерили място в раздела „Лято”. В есенния сезонен цикъл успоредно с работата по прибиране, обработка и съхраняване на реколтата са вървели и традиционните за сезона грънчарски панаир, житни и говежди пазари. Богатият веществен и архивен снимков материал, свидетелстващ за този период от годината, и начинът на живот на врачанското население в условията на традиционния бит са съсредоточени в раздела „Есен” на експозицията. Тук е разгърната и темата „Врачанската традиционна народна сватба”. Представата за празничния живот на врачанското население освен чрез показаните обичаи от празнично-обредната система се допълва и от богати колекции от музикални инструменти, архивен снимков материал, текстове-експонати, представящи неговото фолклорно отражение в поетичното творчество, народно празнично облекло и обреден реквизит. Показаното традиционно народно облекло в експозицията е подредено по етничен и локален принцип. Експонирани са традиционни костюми на етнографските групи, населяващи региона – основното българско население, населението на Крайдунавието, каракачанското население от планинските селища и банатските българи, заселени като компактна маса в село Бърдарски геран. Посетителят има възможност да се запознае с комплектувани костюми, характерни за съответните годишни времена и представящи тукашното ежедневно и празнично мъжко и женско облекло за различните възрастови групи – облекло на овчар и работни костюми на жътвар и жътварка, обредни костюми на коледар и сурвакар, на лазарка и кумица, на калушар на основните обредни лица в местната сватба – булка, младоженец, свекър и свекърва. Следствие на идеята да се покажат най-характерните и типични за региона страни на народната култура е темата, представяща духовата музика в Северозападна България. В началото на ХХ в. тя в такава степен навлиза в бита на тукашното население, че изменя облика на празничния му живот. Разработването на темата именно тук, в експозицията на РИМ-Враца е наложено от обстоятелството, че основоположникът на този вид музика, самобитният народен творец, композитор и музикален педагог Дико Илиев, е работил повече от 60 г. от творческия си живот в гр. Оряхово и във Врачанския край. Тук той написва най-популярните си произведения на народностна основа с изумително завладяваща мелодика, без които днес не можем да си представим нито един български празник. С помощта на оригинални лични вещи на Дико Илиев и архивен снимков и документален материал, с оригиналните партитури на някои от знаменитите му хора, с последните му нотни бележки, с оригиналната му хармоника, с високите държавни отличия и свидетелства за народното признание и преклонение пред таланта му, тази част от експозицията проследява главно неговия творчески път. Темата за духовата музика, пресъздаваща атмосферата, характерна за празничния живот както на селското, така и на градското население от Врачанския край в първите десетилетия на ХХ в., подготвя посетителя за плавен и по-естествен преход към следващия акцент в експозицията, посветен на градския бит от същия период. Тъй като тази тематика е по-обстойно застъпена в експозицията на „Капитанската къща”, тук за нея е отредено по-скромно място, което се изразява в едно почти символично докосване до ежедневието на градското население, до домашните му занимания, до настъпилите промени в неговите духовни интереси, в облеклото и обзавеждането на жилището му под влияние на европейската култура. В обособените кътове за аудиовизуална техника на посетителите се предоставя възможността да възприемат „на живо” някои от разгледаните в експозицията процеси и явления.