Skip to content Skip to sidebar Skip to footer
Музеят е отворен от понеделник до неделя от 09:00 до 17:30
пл. „Христо Ботев“ 2
Музеят е отворен от понеделник до неделя от 09:00 до 17:30
пл. „Христо Ботев“ 2

ОБЕКТ КЪЩА-МУЗЕЙ „ГРИГОРИЙ НАЙДЕНОВ“

КЪЩА-МУЗЕЙ „ГРИГОРИЙ НАЙДЕНОВ“

Kashta-muzei Grigorii Naidenov
КЪЩА-МУЗЕЙ „ГРИГОРИЙ НАЙДЕНОВ“

Григорий Найденов е роден на 30 януари 1854 г. във Враца. Участва във врачанското съзаклятие по време на Априлското въстание от 1876 г., а след неговото потушаване е арестуван от турските власти и лежи във врачанския и видинския затвор. По силата на дадената от султана амнистия е освободен. В навечерието на Руско-турската освободителна война, заедно със свои другари заминава за Влашко и се включва в Българското опълчение. Заедно с Мито Анков, Коста и Иван Бошнякови и Иванчо Цветков полагат основите на конната сотня към Българското опълчение. Създаването на това военно подразделение и героичното му участие във войната е забележителен принос на врачани за освобождението на българския народ от османско владичество. Не случайно Григорий Найденов и останалите основатели на конната сотня обкичват гърдите си с най-високото отличие за проявен героизъм – „Георгиевски кръст за храброст”. След Освобождението Григорий Найденов успява да се издигне като крупен предприемач и участва в построяването на железопътната структура в България. Многократно е избиран за народен представител, председател е на Централното поборническо-опълченско дружество в София и активен деятел на Славянското дружество в България. Григорий Найденов се нарежда сред най-щедрите дарители на своя роден край, като завещава многомилионното си наследство за неговото икономическо и културно развитие. В родната къща на Григорий Найденов, част от ЕВК „Св. Софроний Врачански“, е разгърната уникалната етнографска експозиция „Светът на детето в края на ХIХ и началото на ХХ в.“ В нея е проследен животът на детето в селска и градска среда от раждането му до първите му стъпки в родното училище – неговата семейна среда, битовият инвентар, свързан с отглеждането му, мястото му в обредния свят на народа ни, неговите традиционни игри и забави.