|
ВЪВЕДЕНИЕ Сведенията в настоящата рубрика са изведени от книгата „Исторически календар на Врачански окръг”, която е част от научния архив на Регионален исторически музей – Враца. Данните се отнасят за времето преди септември 1986 г., когато тя е завършена, така че за познавачите на онези години едва ли е учудващ и неразбираем еклектизмът, характерен за тематичния й обхват. По това време пред краезнанието стоеше като главна задача в новата история проучване миналото на БКП и БЗНС. Нещо повече – не само то, а дори и националната наука избягваше осветляването на теми от политическия, социално-икономическия и културен живот след Освобождението 1878 г., излизащи извън общоприетите жалони или наложени директиви. Естествено е, при съставянето на такъв претенциозен календар, духът на онова време и онова състояние на изследователската работа да намерят своето отражение в него, както читателят неминуемо ще се увери. Убедени сме, че в едно недалечно бъдеще, полагайки добросъвестен и задълбочен изследователски труд и отчитайки набелязаните пропуски, нашите историци и краеведи ще попълнят празнотите в Исторически календар на Врачански окръг. ХИЛЯДОЛЕТИЯ И ВЕКОВЕ 40 000 г. пр. н. е. Първи следи от човешка трудова дейност и човешки обиталища в пещерите „Самуилица I“ и „Самуилица II“ при Кунино, „Пещ“ при Старо село и „Пешкето“ край Лиляче. 2016 г. и годишнини, завършващи на …6 1186. Окончателно освобождаване на земите на днешния Врачански окръг от византийска власт. 1256. Заровено сребърно съкровище с монети на Михаил-Асен и Ирина, открито в землището на Тишевица през 1978 г. 1396. Падане на Северозападните български земи под турско владичество. – Унгарският крал Сигизмунд обсажда крепостта Рахово (Оряхово), която превзема и освобождава с помощта на българското население. 1616. Завършено Черепишкото евангелие. – Йеромонах Данаил завършва ръкописно евангелие за манастира „Света Троица“ край Враца. 1626. Изработен сребърен потир с позлата за манастира „Йоан Касинец“ („Иван Пусти“). 1656. Поп Петър от Враца преписва миней за Зографския манастир „Св. Георги“. 1666. Майстор Иван Панов от Враца изработва сребърен напрестолен кръст. – Сведения на османския пътешественик Евлия Челеби за Оряхово, в които дава сведения за завладяването на крепостта от турците. 1766. В Белослатинско избухва селски бунт предизвикан от грабежите на османските власти. 1806. Във Враца роден Козма Тричков, деец за народна просвета, умрял в Букурещ на 14/26 май 1867 г. 1826. Хаджитошеви организират видня за топене на метал в подножието на Ржана планина, между селата Рашково и Радотина. – Врачани издигат кандидатурата на Гаврил Петров Бистречанин от Бистрец – архимандрит в Букурещ – за владика на Врачанската епархия. – Във Враца роден Цветко Николов, опълченец, умрял в същия град на 4/17 ноември 1906 г. 1836. Във Враца роден Николчо (Николай) Антонов Хаджидинов, борец за национално освобождение, буржоазен деец, умрял в същия град на 24 септември/7 октомври 1905 г. – Във Враца умира хаджи Тошо Ценов, радетел за освобождението на България, събирач на старини, основател на частна музейна колекция, общественик и просветен деец, роден в същия град през 1740 г. 1846. Във Враца роден Георги Иванов Торлашки, опълченец, умрял в същия град на 11/24 септември 1901 г. – Във Враца роден Георги Николов, доброволец в сръбско-турската война, загинал на 13/29 август 1876 г. в боя при с. Крупец, Югославия. 1856. Във Враца роден Мешко Черварски, борец за национално освобождение, убит от османските войски в същия град на 19/31 май 1876 г. 1866. Открити училища в Голямо Пещене и Търнак. – Във Враца разкрито съзаклятие, организирано от Никола Войводов, заточеник, Иван Касапина, Никола Шопа и Кольо Копчийчето. – В Люти брод роден Атанас Иванов Кинов, член на БКП, убит от полицията на 11 октомври 1923 г. – Във Враца избухва пожар при който изгарят над 100 къщи. 1876. Построена сграда на училището в Соколаре. – Открити училища в Главаци и Руска бяла. – В Зли дол, Босилеградско (СФРЮ) роден Антон Георгиев Езерински, преселил се в Козлодуй, член на БЗНС, септемвриец, убит на 1 октомври 1923 г. 1886. Построени сгради на училищата в Алтимир и Крива бара. – Открити училища в Крива бара, Криводолска махала (кв. на Криводол) и Дупляк (Ботуня). – В Брегаре, Плевенски окръг умира Тодор Андров, опълченец, роден в Краводер през 1848 г. 1896. Открита във Враца опитна станция по бубарство – най-старото научно-изследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. – Построена в Три кладенци сграда на Основно училище. – Основано народно читалище „Пробуда“ в Добролево. 1906. Основано земеделско спестовно-заемно дружество „Надежда“ в Тлачене. – В Мездра построена първата училищна сграда. – Основани народни читалища „Цани Иванов“ в Борован и „Пробуждане“ в Чирен. – Открита прогимназия в Габаре. – Открита болница в Бяла Слатина. – Основани групи на Учителската социалдемократическа организация в Бяла Слатина и Оряхово. – В Оряхово обявена стачка на шивашките работници в работилницата на Т. Абаджиев. 1926. В Оряхово основана електропроизводствена кооперация „Слънце“. – Основано дружество за застраховка на добитък във Враняк. – Открита училищна сграда в Рогозен. – Основани народни читалища „Кирил и Методий“ в Баурене, „Пробуда“ в Згориград, „Будител“ в Крива бара, „Селска пробуда“ в Моравица и „Просвета“ в Сираково. – В Бутан открито допълнително Земеделско училище. – В Букьовци (Мизия) основано физкултурно дружество. – В Добролево основано спортно дружество. – В Хайредин учреден спортен клуб „Левски`26“ (сега дружество „Бачи Цеко“). – В Люти брод открит Паметник на загиналите във войните (1912-1913 и 1915-1918 г.), майстор-каменоделец Г. И. Пецуров. 1936. Край Брусен влиза в действие водната електроцентрала на АД „Тодор Балабанов“. – Открити училищни сгради в Горно Пещене, Крапец, Манастирище и Пудрия. – Основано народно читалище „Пробуда“ в Сараево. – В Горна Кремена открита Пощенска станция. – Основана младежка кооперативна група в Букьовци (Мизия). – Основано есперантско дружество в Долна Гнойница (Михайлово). – Във фабрика „Коноп“ – Руска бяла обявена стачка. – В Тлачене учредено футболно дружество „Победа“. – В Козлодуй открит Бюст-паметник на Христо Ботев. 1946. В Кнежа построена консервна работилница към стопанска кооперация „Напредък“. – В Добролево основана обущарска занаятчийска кооперация. – В ТКЗС – Кунино създадено първото младежко звено във Врачанска област. – Електрифицирани Бутан, Гложене, Софрониево и Хърлец. – Във Враца построено Текстилно училище-фабрика. – Построена в Чирен училищна сграда. – Основано народно читалище „Просвета“ във Веслец. – Открита непълна смесена гимназия в Букьовци (Мизия). – Открит фелдшерски здравен пункт в Люти брод. – Учредени българо-съветски дружества в Бутан, Мало Пещене и Челопек. – Открито кино в Кунино. 1956. Построени училищни сгради в Голямо Пещене, Мало Пещене, Марково равнище, Селановци и Стояновци. – В Оряхово завършена сградата на околийската болница. – Във Враца създаден окръжен психоневрологичен диспансер. – Построен физкултурен стадион в Буковец. – Влизат в действие язовирите във Върбица (номер 1), Горна Кремена („Заминец“), Малорад, Ракево („Караджа“ номер 1) Соколаре (номер 1) и Чирен (номер 1 и номер 2). – Открит дом за деца на училищна възраст в Роман. – Врачански окръг обявен за национален първенец в селското физкултурно строителство. – Основан във Враца алпийски клуб „Веслец“. – Футболният отбор „Бачи Цеко“ – Хайредин става републикански селски първенец. – В двора на ДТЗ „Станке Димитров“ в Мездра открит Бюст-паметник на Станке Димитров-Марек (скулптор Петко Мичев ). 1966. В Мездра открит завод за нестандартно оборудване (сега МЗ „Искър“). – Създаден ремонтно-механичен завод при Химическия комбинат – Враца. – Обособява се като самостоятелно предприятие Заводът за строителна техника и нестандартно оборудване (ЗСТНО) в Бяла Слатина (сега завод „Минералмаш“). – Създадено ДЗС в Букьовци (Мизия). – В Курново пуснат в действие язовир. – ТКЗС в Малорад обявено за национален първенец в птицевъдството. – Водоснабдени Бистрец, Галиче, Девене, Лесура, Лютаджик, Старо село, Три кладенци, Търнак и Царевец. – В Кнежа открито СПТУ по машиностроене. – Открита музейна сбирка в Поповото ханче – Бутан. 1976. Открита градска поликлиника в Козлодуй. – В Бяла Слатина създаден детски народен хор към Районния пионерски дом, лауреат на V републикански фестивал на художествената самодейност. – Открита читалищна музейна сбирка в Търнак.
ДЕКЕМВРИ |
|
2 ДЕКЕМВРИ |
|
3 ДЕКЕМВРИ |
|
4 ДЕКЕМВРИ |
|
5 ДЕКЕМВРИ |
|
6 ДЕКЕМВРИ |
|
7 ДЕКЕМВРИ |
|
8 ДЕКЕМВРИ |
|
9 ДЕКЕМВРИ |
|
10 ДЕКЕМВРИ |
|
11 ДЕКЕМВРИ |
|
12 ДЕКЕМВРИ |
|
13 ДЕКЕМВРИ |
|
14 ДЕКЕМВРИ |
|
15 ДЕКЕМВРИ |
|
16 ДЕКЕМВРИ |
|
17 ДЕКЕМВРИ |
|
18 ДЕКЕМВРИ |
|
19 ДЕКЕМВРИ
|
|
20 ДЕКЕМВРИ
|
|
21 ДЕКЕМВРИ 1978. Във Враца проведена окръжна отчетно-изборна конференция на Съюза на българските учители. 6353 |
|
22 ДЕКЕМВРИ |
|
23 ДЕКЕМВРИ |
|
24 ДЕКЕМВРИ |
|
25 ДЕКЕМВРИ
|
|
26 ДЕКЕМВРИ |
|
27 ДЕКЕМВРИ |
|
28 ДЕКЕМВРИ |
|
29 ДЕКЕМВРИ |
|
30 ДЕКЕМВРИ |
|
31 ДЕКЕМВРИ |