Средновековие
Middle Ages
The conditions were prepared for the establishment of a young and vigorous state in 681 – Bulgaria, where people still speak and write in Slavic. The border of this state since the dawn of its founding was our Vratsa region. From the village of Ostrov and the town of Kozloduy in the direction of the Balkan (the mountain range) were built the two ramparts (banks) in the times of the early Bulgarian state under the ruling of Khan Asparuh (the so called Asparuh’s ramparts), which last to this day. They were the border of our newly established state with the Avar state to the west. During the Bulgarian Middle Ages, Vratsa was named after the Slavic name Vratitsa (the name of the „Vratsata” gorge, in Roman times „Valve“, translated as „double-winged gate“, „door“, and in Slavic – „Vratitsa“ – translated as „door”). The town was an important economic, political and cultural centre during the First and Second Bulgarian state.
The population grouped around neighbourhoods. The Vratsa Literary School and the art of goldsmith’s trade and pottery were well known (about 85 pottery kilns /furnace/ were discovered).
The settlement near Vratsa was to guard one of the most important passes in the Balkan Mountains. In 1003 Vratitsa fell under Byzantine rule. This continued until 1185 after the proclamation of Assen I as king of the Bulgarians. Under the reign of Ivan Assen II in 1218, Bulgaria minted its coins for the first time in its history.
During the Second Bulgarian State Vratitsa was a fortress of the Assenevtsi brothers reign for a century, and for one century it was a stronghold of the Shishmanovtsi dynasty.
In 1396, after an unyielding resistance, the town had to open its doors to other conquerors – the Turks, and share the crucial path of its state for centuries.
Подготвени били условията за създаването през 681 г. на една млада и жизнена държава-България, в която и до днес се говори и пише на славянски език. Границата на тази държава още от зората на нейното основаване е нашият Врачански край. От Остров и Козлодуй по посока на Балкана са изградени двата раннобългарски Аспарухови валове, които траят и до наши дни. Те са граница на новооснованата ни държава с Аварската на запад. През Българското Средновековие Враца, е наименована със славянското име Вратица (името е на пролома „Вратцата“, в римско време „Валве“, в превод- „двукрила порта“, „врата“, а в славянско-„Вратица“-в превод „врата“) е важен икономически, политически и културен център през Първата и Втора Българска държава.
Населението се групирало около махали. Прочути са Врачанската книжовна школа и златарското изкуство, грънчарството (открити са около 85 грънчарски пещи).
Селището край Враца трябвало да охранява един от най-важните проходи на Стара планина. През 1003 г. Вратица пада под византийска власт. Това продължава до 1185 г. след провъзгласяването на Асен I за цар на българите. При Иван Асен II през 1218 г. България за пръв път в своята история сече монети.
През Втората българска държава Вратица е била един век твърдина на Асеневци и един век опора на Шишмановци.
В 1396 г. след упорита съпротива градът е трябвало да разтвори врати пред други завоеватели-турците и да сподели за векове съдбовния път на държавата си.