Гроб № 4 (Христо) от раннонеолитното селище Оходен-Валога
Grave № 4 (Hristo) from the early Neolithic settlement of Ohoden-Valoga
In 2010, another Early Neolithic tomb with a skeleton of a man named by archaeologists “Hristo” was discovered in the prehistoric settlement of Ohoden-Valoga near the town of Vratsa. The skeleton is placed in a semi-embryonic position (semi-hawker) on the left. Behind the back of the head are placed two burial gifts: a ceramic vessel and a long ceramic plate. Anthropological analysis shows the proto-European affiliation of the individual. He is 1.64 cm tall and between 35 and 40 years old. The face is deliberately facing east. The dating is towards the end of the 7th and the beginning of the 6th millennium BC. This discovery confirms the finding of archaeologists that the prehistoric settlement has a unique sacred sector dedicated to the cults of the Mother Goddess and the Sun God with the graves of individuals of different ages. The value of the find lies in the fact that a male representative of the local, autochthonous (late Mesolithic) population was found, who together with the bearers of the earliest producing economy, represented by the Mediterranean anthropological group (to which the female skeleton belongs – Todorka), built the first agricultural civilization in Europe. Due to the good preservation of the skeleton and the importance of the discovery, the grave pit is packed in a plaster trough and exhibited in the Regional Historical Museum – Vratsa without compromising the integrity of the skeleton.
През 2010 г. в праисторическото селище Оходен-Валога край град Враца е открит поредния раноонеолитен гроб със скелет на мъж, наречен от археолозите Христо. Скелетът е положен в полуембрионална поза (полухокер) наляво.Зад тилната част на главата са поставени два гробни дара: керамичен съд и дълга керамична пластина. Антропологическият анализ показва протоевропеидна принадлежност на индивида. Ръстът му е 1,64 см, а възрастта между 35 и 40 години. Лицето преднамерено е обърнато към изток. Датировката е към края на VІІ и началото на VІ Хил.пр.Хр. Това откритие потвърждава констатацията на археолозите, че в чертите на праисторическото селище е обособен единствен по рода си сакрален сектор посветен на култовете към Богинята-Майка и Бога-Слънце с гробове на индивиди на различна възраст. Ценността на находката се състои в това, че е намерен мъжки индивид представител на местно, автохтонно (късномезолитно) население, което заедно с носителите на най-ранната производяща икономика, представени от медитеранската антропологическа група (към която принадлежи женския скелет – Тодорка), изграждат първата земеделска цивилизация в Европа. Заради добрата запазеност на скелета и значимостта на откритието гробната яма е опакована в гипсово корито и експонирана в Регионален исторически музей – Враца без да се наруши целостта на скелета.