Български
English
Посетител №:
949072

Експозиции в къща-музей „Иван Замбин”


Експозиция „Златарство”

         Наличието на рудни находища и златоносните пясъци в реките на Врачанската планина са благоприятните фактори, които спомагат за възникването и развитието на този художествен занаят, превърнал се в истинско изкуство. Изящните произведения на Врачанската златарска школа буквално заливат цялата страна и излизат на международния пазар. Най-голям разцвет златарството достига през ХІХ в. Изработени в техниката бял тънък филигран, златарските произведения са предимно накити и църковен реквизит.
         В експозицията е показано изцяло оборудвано златарско ателие с работен тезгях, пълен комплект златарски инструменти, калъпи и матрици.
         Най-типични сред златарските произведения са т. нар. обеци „арпалии” с различен брой зърна, гранули и розетки, колекции колани от отливани или изчуквани плочки или отделни звена „рибена кост”, пафти – също отливани или изчуквани, изящни фуркети за коса, наушници, брошки и тепелъци.
         В богатото разнообразие на златарските произведения влизат и бронзовите дивити, барутници, паласки за фишеци, църковен реквизит: кръстове, кандила, обковки за книги и икони, чаши. Дело на врачанските златари са и украсите по прикладите на пушки и дръжките на пищови, златни и сребърни инкрустации по металните им части, по ятагани, ножове, ками и саби.
         През 1907 г. на Лондонското изложение на балканските страни участва със своя колекция врачанският златар Димитър Берберски и е награден със златен медал.
         Традицията в златарството се запазва до първата четвърт на ХХ в., когато започва западането му, повлияно от конкуренцията на фабричните златарски произведения.

Експозиция
„Традиционно и съвременно отглеждане на копринена буба, производство на коприна и копринени тъкани”

         Традицията за отглеждане на копринената буба във Врачанско е много стара, както и в цялата страна. Откриването, обаче, на Опитната станция по бубарство във Враца през 1893 г. дава силен тласък на развитието на бубарството във Врачанския край. През пролетния сезон, особено в селата, почти няма семейство, което да не отглежда буби като допълнителен източник на средства и начин за домашно добиване на коприна и копринени тъкани. От домашен занаят добиването на коприна и тъкането на копринени платове се превръща в художествен.
         В първата част на експозицията е показан старият, примитивен начин за отглеждане на копринената буба, оригинален и рядко срещащ се вече долап за домашно точене на коприна от т. нар. врачански тип, домашен хоризонтален тъкачен стан, пашкули, навити на храст. Отлично запазени са експонираните диплом и златен медал на Мария Пищикова от Враца – една от двадесет и трите наградени участнички в световното изложение в Сент Луиз, щата Луизиана, САЩ през 1904 г. за колекцията й от домашно изтъкани копринени тъкани.
         Втората част от експозицията заемат материалите, които показват съвременния начин за отглеждането на копринената буба и постиженията на науката в областта на бубарството – нови хибриди буби и сортове черници.
         Приемствеността в производството на копринени тъкани е показана в колекцията платове от фабрика „Йордан Лютибродски” във Враца.

Експозиция
„Традиционно лозарство и винарство”

         Експозицията е подредена в мазето на къща-музей „Иван Замбин”. Лозарството и производството на вино са известни във Врачанско още от най-дълбока древност. Климатичните условия са особено благоприятни, най-вече в полубалканските зони. В Подвеслешкия район още в годините на османското владичество са създадени т. нар. „врачански държави” – особени, полузатворени, самозадоволяващи се стопанства с основно производство на грозде и вино.
         Лозарството е основен дял в поминъка на населението във Враца, а търговията с вина – твърде доходна за отделните собственици и едрите търговци. Една трета от производството се пласира извън Врачанска околия. Близостта на река Дунав благоприятства и международните търговски връзки. Врачанските вина са известни в страната и далеч извън пределите й. През 1893 г. и 1894 г. в Монпелие (Франция) и в Садово се прави анализ на врачанските вина, доказващ, че по качество, мирис и букет те не отстъпват на Рейнските. На първото Пловдивско изложение през 1892 г. врачанските винари печелят сребърни и бронзови медали за своята продукция, а Стефан Кръскийов – най-високото отличие, почетен диплом. Последният печели награди от всички наши и чуждестранни изложения, в които участва – почетен диплом от изложенията в Пловдив, Анвер, Бордо, Чикаго, Кайро, Голямата награда в Брюксел и златен медал от Кайро и Париж.
         Особен интерес в експозицията представляват дървеният дълбан жлеб за транспортиране на грозде, 5000-литровите бъчви „возилници”, етикетите на вината и дипломът на Стефан Кръскийов.




Галерия от снимки:
гр. Враца
пл. "Хр. Ботев"-2
Регионален исторически музей - Враца
  © 2008 Regional Historical Muzeum Vratsa. All rights reserved. WEB design & programming by Peter Petkov.